Тодор Чипев е един от най-големите български книгоиздатели на XX век, ценител на книгата и българската книжнина. Роден е на 5 юли 1867 г. в град в Копривщица.

През 1890 г. именно той открива в Градската градина на София първата в България будка за вестници и списания, която с времето се разраства и се превръща в едно от най-големите средища за разпространение на български книги. Книжарницата се обособява като своеобразен културен център в сърцето на града, където се срещат редица писатели, художници, учители и учени.

От 1891 г. започва и книгоиздателската дейност на Тодор Чипев, като една от първите книги е сборникът „Повести и разкази“ на Иван Вазов.

Постепенно павилионът за вестници и издателството „Чипев“ се преместват в по- голяма сграда – на бул. Дондуков, и се превръщат в най-голямата книжарница на Балканите по онова време. И до ден днешен в България няма подобна на Чипевата книжарница – сграда, заемаща няколко номера от булеварда и разположена на 5 етажа. Каталогът на изданията „Чипев“ наброявал около 300 страници. За повече  от половин век дейност фамилия Чипеви издават над 500 тома с произведения на различни български и чуждестранни автори.

Книгите, минали през това реномирано българско издателство се отличавали със специално оформление. На всяка от тях имало „кацнало“ по едно бухалче като символ на познанието. Това изображение става и емблема на издателството.

През 1894 г. Тодор Чипев издава „Под игото“ и така се появява първият богато илюстриран български роман с подзаглавие: „Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението“. Интересна е историята тук. Споразумението било творбата да бъде отпечатана на луксозна хартия, в тираж три хиляди броя. Това било голям риск за Тодор Чипев, тъй като се изисквали големи парични вложения. Особено ценни са 25-те илюстрации, изработени от най-известните по това време художници Иван Мърквичка, Йозеф Обербауер, Антон Митов и Антони Пиотровски. Но преди това бил поканен един актьорски състав, който да изиграе  на живо отделните сцени пред автора Иван Вазов. Следвало неговото одобрение, забележки и съответни препоръки. Едва тогава избраните моменти от романа били фотографирани и след ново авторско одобрение предоставени на художниците за рисуване.

Партньорството на Тодор Чипев с Иван Вазов легитимира издателя като водещ в българската култура за онова време.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *